Крепостта Овеч се издига над съвременния град Провадия . Благодарение на стратегическото си разположение върху трудно достъпен скален хребет, тя играе ключова роля в отбраната на българските земи през вековете.Крепостта е известна с различни имена – византийците я наричали Проват или Провато (гръцки за „овча крепост“), българите – Овеч, а османците – Таш Хисар, което означава „каменна крепост“. В историческите източници от XII век се среща и под името Бурфанта.Овеч е издигната първоначално от Византия през IV век като отбранителен пост срещу северни племена. По време на Второто българско царство крепостта достига своя най-голям разцвет. Тя става част от важната отбранителна линия срещу византийското настъпление и играе роля в защитата на Варна и вътрешността на страната.През Средновековието Овеч се утвърждава като административен, военен и църковен център. В нея се разполага епископска резиденция, а в укреплението живее многоброен гарнизон. Намерени са надписи от времето на хан Омуртаг, свързани с неговите походи. По време на въстанието на Ивайло крепостта устоява на няколко византийски атаки, включително на армии, водени от военачалници Априн, Мурин и Михаил Тарханиот.През 1366 година трима пленени рицари на граф Амедей VI Савойски са затворени в крепостта по нареждане на цар Иван Александър. Един от тях е маршалът на Бургундия – Гвидо ди Понтарлие. Те са освободени след намесата на католическата църква срещу откуп от 2400 златни перпери.През 1388 г. османската армия, водена от Лала Шахин, превзема крепостта, използвайки измама и нощна атака. По-късно Овеч става център на въстанието на Константин и Фружин (1409 г.), но през 1413 г. синът на султан Баязид I – Муса, отново я превзема и жестоко потушава съпротивата. По-късно Владислав III Варненчик унищожава укреплението, но след неговата смърт османците отново го укрепяват. Крепостта постепенно губи стратегическото си значение и към края на XVII век е окончателно изоставена.Днес останките от крепостта Овеч разкриват впечатляваща архитектура. Тя е изградена върху плато с форма на кораб, ориентирано от север на юг и обградено със скали, високи до 25 метра. Главната порта се намира на север и е свързана с платото Табиите чрез възстановен мост с дължина около 160 метра. Той е сред основните туристически атракции. В крепостта могат да се видят руини на три средновековни църкви, затвори за благородници и военнопленници, стражеви кули, кладенци, щерни за зърно, както и „говорещият кладенец“ – дълбок 79 метра. Според преданията, подземни складове в пещерите под платото са съхранявали храна за време на обсади. Символът на крепостта е бил орел, открит върху старинни печати. Овеч има три входа. Източният е достъпен с автомобил, като там са запазени оригинални каменни стълби. Западният вход се достига по спираловидна каменна стълба със 111 стъпала. До крепостта се стига и по живописна екопътека от Провадия.На 500 метра от моста, върху съседното плато Табиите, се намират 30 тракийски скални гробници, използвани повторно през раннохристиянския период. В близост е и скалният манастир „Шашкъните“, съставен от десет килии, четири от които са свързани с мост и разкриват панорамна гледка.Крепостта Овеч е отворена целогодишно и лесно достъпна. Разходката до крепостта, гробниците и манастира може да се организира като пешеходен маршрут с продължителност около час и половина. Посетителите могат да се възползват и от услугите на екскурзовод, предоставен от Историческия музей в Провадия.