Бачковският манастир се намира в близост до село Бачково, община Асеновград, на удобно разстояние от главния път Пловдив – Смолян. Достъпът е лесен и удобен – осигурен е с автомобилен път, който води почти до самата обител. Разположен в живописна долина, обградена от високи планински ридове и Чепеларската река, Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина и значимост в България след Рилския. Основан през 1083 г. от грузинския военачалник Григорий Бакуриани и брат му Абасий по времето на византийския император Алексий I Комнин, той бързо се превръща в духовен и културен център със собствена книжовна школа и пълна независимост от светската и църковната власт. Най-почитаната реликва на манастира е чудотворната икона на Пресвета Богородица, за която вярващите твърдят, че притежава лечебна сила. Легендата разказва, че тя е намерена мистериозно в местността Клувията, изчезвала е и е била намирана многократно на същото място. Днес иконата е поставена вдясно от входа на главния храм, където ежедневно се стичат поклонници с вяра в нейната помощ. Манастирският комплекс включва два основни двора – северен, който съвпада с оригиналната постройка от XI в., и южен, изграден през XIX в. за нуждите на поклонниците. Сред архитектурните шедьоври се откроява Съборната църква „Успение Богородично“, построена през 1604 г., с изящен дърворезбован иконостас от началото на XVII век. До нея се намира и най-старата църква в комплекса – „Св. Архангели Михаил и Гавраил“, датираща още от времето на основаването на манастира. На около 300 метра източно от основните сгради се издига и манастирската костница, строена през 1083 г. – уникална двуетажна сграда, където на първия етаж се пазят костите на монаси, а вторият е служил като храм за опело. През вековете Бачковският манастир е преживял множество премеждия, включително османското нашествие, но въпреки това успява да запази своята независимост и духовно значение. Цар Иван Александър е един от владетелите, признати за ктитори на манастира, а по време на падането на Търново през 1393 г. тук най-вероятно е бил заточен последният български патриарх Евтимий. Място с особена енергия и значение е Клувията – скално светилище, разположено на около 2 км от манастира. Там ежегодно на втория ден от Великден се провежда литийно шествие в чест на чудотворната икона. Над Клувията е изсечена скална ниша и построена църквата „Св. Архангели“, а в подножието ѝ блика лековито аязмо. Особено интересна е манастирската трапезария с кухня от XVII в., с внушителен осемметров комин, както и най-големият запазен външен стенопис в България от XIX в., украсяващ фасадата на сградата. Цялата обител впечатлява с изящество, богата украса и съхранена история.