Крепостта Маркели, известна още като Крумово градище, е един от най-значимите укрепени средновековни обекти в Източна Стара планина. Тя се намира в област Бургас, в близост до град Карнобат, като до нея се достига с автомобил по автомагистрала „Тракия“. Има обособен паркинг и указателни табели, а разстоянието от Карнобат е около 7,5 км. GPS координатите на обекта са 42°38′15″ N, 26°53′44″ E.Крепостта е изградена по времето на византийските императори Анастасий I и Юстиниан I с цел защита на византийските територии от нападения от север. Избраното място е стратегическо – разположено е на възвишението Хисар и осигурява отлична видимост към важни старопланински проходи като Върбишкия, Ришкия и Макренския, както и контрол над долината на река Мочурица.През VIII–IX век крепостта играе ключова роля в сблъсъците между България и Византия. В района на Маркели са се провели редица значими битки – през 756 г. хан Винех претърпява поражение, а през 792 г. хан Кардам постига победа над византийския император Константин VI. През 811 г. крепостта служи като изходна точка за похода на император Никифор I Геник, който завършва с пълния разгром на византийската армия във Върбишкия проход. След тези събития Маркели преминава в български ръце и се превръща в най-голямото българско укрепление в Стара планина.През XI век крепостта отново е използвана от Византия. Според Ана Комнина, през 1089 г. император Алексий I Комнин използва Маркели като военна база в походите си срещу печенеги и кумани. Малко по-късно, вероятно след куманските нападения около 1090 г., крепостта започва постепенно да губи значението си на граничен отбранителен пункт, но остава голям укрепен град и през Късното средновековие. Това се доказва от откритите монети на царете Светослав Тертер и Иван Александър. Смята се, че Маркели е окончателно разрушена по време на османското нашествие след битката при Черномен през 1371 г., а оцелелите ѝ жители по-късно поставят началото на днешния град Карнобат.Археологическите проучвания на крепостта започват още от пионерите на българската археология Константин Иречек и братята Шкорпил. Разкопките разкриват изключително богато културно наследство – раннохристиянска базилика от VI век, старобългарска църква от X век, византийска църква от XI век, множество бронзови монети от VI–XII век, печати, графити и други находки. Данните сочат, че през V–VI век тук е съществувало епископско средище, подчинено на Константинополската патриаршия.Едно от най-впечатляващите съоръжения в Маркели е водоснабдителната система, разположена по западния склон на възвишението. Тя представлява сложен комплекс от кули, резервоари и тунел, свързващ крепостта с река Мочурица, и се смята за шедьовър на древното строително изкуство, сравним със съоръженията на Царевец и Червен. Общата площ на античния град е около 460 декара, а укрепената част е 14,6 декара, с крепостни стени с дължина приблизително 530 м. И до днес ясно личат внушителните защитни ровове и валове, които обграждат крепостта като пръстен. Те са сред най-големите изкуствено изградени фортификационни съоръжения на Балканския полуостров, като на места валовете достигат над 10 м височина, а рововете – над 3 м дълбочина.През 2015 г. е реализиран мащабен проект за реставрация и социализация на обекта. Възстановени са части от крепостните стени и кули, християнският храмов комплекс и водоснабдителната система, както и военен стан с шатри и средновековна бойна техника в реални размери. Част от откритото златно съкровище, мозайки и иконографски изображения, включително на свети Георги, могат да се видят в Археологическия музей в Карнобат.Днес крепостта Маркели е достъпна за посетители срещу входен билет, като се предлага и екскурзоводско обслужване. Любопитен факт е, че нос Маркели на остров Смит в Антарктика носи името на тази забележителна българска крепост.