Крепостта „Баба Вида“, наричана още Бабини Видини кули, е средновековно укрепление в град Видин. Град Видин има древна история и стратегическо значение още от Античността. Още като римска крепост с името Бонония, той е част от отбранителната система по Дунав. Впоследствие Видин преминава под властта на византийци, българи, унгарци и османци, но през цялото време запазва своето значение като военен и административен център.Българите възстановяват града през IX век и го укрепват със здрави каменни стени. С течение на времето Видин се утвърждава като важен град в Северозападна България. През XIII–XIV век Бдин (старото име на Видин) става столица на самостоятелно феодално владение, управлявано от деспот Шишман, а по-късно и от цар Иван Срацимир. Тогава крепостта придобива облика, който частично се е запазил до наши дни.Името „Баба Вида“ е свързано с народна легенда. Според нея, Вида била дъщеря на болярин, която отказала да се омъжи, за да не допусне владенията ѝ да бъдат пропилени, както това се случило с тези на нейните сестри. Тя построила замък и останала в него до края на живота си, защитавайки народа си. В знак на признателност, след смъртта ѝ крепостта била наречена на нейно име. След османското завладяване през 1396 г., крепостта запазва военното си значение. През XVIII век, по време на управлението на Осман Пазвантоглу – местен феодал, който оспорва властта на султана – Видин се превръща във важен политически и военен център. По това време се извършват множество архитектурни промени по крепостта, за да отговори на изискванията на новото време – включително приспособяването ѝ за артилерия и съвременни бойни действия.„Баба Вида“ е изградена с почти квадратна форма и има площ около 5 декара, като с околния ров достига до 9.5 декара. Състои се от две основни стени – външна и вътрешна, като вътрешната има девет кули. Между двете стени се образува вътрешен двор. Около крепостта има ров, захранван с вода от река Дунав, а достъпът е бил възможен чрез подвижен дървен мост.През османския период крепостта е включена в по-голямото укрепление, известно като Калето – мащабна система от защитни съоръжения, порти и стени, изграждана между края на XVII и началото на XVIII век. Част от тези съоръжения, включително крепостната стена с порти като Стамбол капия и Топ капия, са запазени и до днес.След Освобождението, крепостта дълго време е използвана от военните. През 1958 г. е открита за посетители като музей, а през 1964 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Днес тя е сред най-посещаваните туристически обекти в България, включена в списъка на Стоте национални туристически обекта. Освен като исторически паметник, крепостта често се използва за културни събития и заснемане на филми.