Аневското кале, известно още като Копсис, е впечатляваща средновековна крепост, разположена в Стара планина над село Анево, община Сопот, област Пловдив. До нея се стига с автомобил по асфалтов път, след което продължава черен път и камениста пътека. Изкачването трае около час и половина, но усилието се възнаграждава с невероятни гледки и докосване до историята.Разкопките показват, че мястото е било обитавано още през късната желязна епоха (III–I в. пр. Хр.), а по-късно и през римската (I–IV в.), ранновизантийската (V–VI в.) и българската епоха (XI–XIV в.). В района са намерени множество находки – керамика, битови предмети, монети и следи от добив и обработка на метал, свидетелстващи за богатата и многопластова история на обекта.Крепостта е особено значима през XIII–XIV век, когато тук възниква манастирски комплекс върху основите на по-стар християнски храм от V–VI век. Около църквата се развива голям некропол, а находките от архитектурата, предмети от бита и изкуството сочат, че тук е имало активен духовен и обществен живот. Особен интерес представляват останките от еднокорабна и едноапсидна църква с живопис и надписи с български букви, които я причисляват към Търновската художествена школа от времето на цар Иван Александър.Жилищните постройки в цитаделата са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Те са еднопространствени, а някои са двуетажни. Водохранилище, разположено под източната крепостна стена, е осигурявало вода за обитателите.Самото укрепление обхваща над 5 000 кв.м и е разделено на три части – южна, северна и югоизточна, свързани помежду си. Крепостните стени, местами достигащи до 12 метра височина, следват формата на скалния терен и са изградени от добре обработен камък, което прави Аневското кале изключително трудно достъпно за нападатели. Главният вход е от юг и е бил защитен с надвратна кула. Укрепителната система включва също кули, бастиони и контрафорси.Историческите извори от византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин споменават Аневското кале като столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав. Смилец дори става български цар през 1292–1298 г. Смята се, че подградието и цитаделата са съставлявали част от средновековния град Копсис (днес Сопот), за който някои учени вярват, че е идентичен с ранносредновековния Потука – родното място на св. Михаил Воин от Потука. Днес Аневското кале е атрактивна туристическа дестинация с добре запазени крепостни структури, привличаща както любители на историята, така и търсачи на живописни планински маршрути. Археологическите проучвания в района започват още през 1983 г. и продължават и до днес.