Сред впечатляващите природни чудеса на Родопите, Караджов камък се извисява като място, което съчетава величие, опасност и древна мистичност. За разлика от по-достъпния и приветлив Белинташ, този скален масив носи усещане за суровост и мълчание, сякаш пази тайните на отдавна забравен подземен свят.
Местните го наричат "камъка на мъртвите души" – символ на прокоба и място, където присъствието на отвъдното се усеща във въздуха. Още с изкачването към скалите човек усеща промяна – природата тук е по-сурова, теренът по-опасен, а атмосферата – загадъчна и магнетична.Караджов камък представлява два масивни скални зъбера, между които е "заклещен" огромен камък. Никой досега не е успял да обясни как той се е озовал там – дали е природно явление, дело на древни хора или дори, според някои митове, спуснат от Космоса.
Изкачването към платото става през тясна пукнатина в скалите, наречена Боаза, с височина около 18 метра. В подножието ѝ е поставена стълба, а нагоре следват каменни стъпала, изсечени в скалата – свидетелство за човешка намеса, макар и много древна.
Името си скалата носи от Караджа войвода – хайдутин от село Яворово, който защитавал местното население от османски нашественици. Според преданията, след убийството на любимата му Драгана, той отмъстил на нападателите, но по-късно загинал в скалите край Мостово. Смята се, че именно тук е бил последният му бой, а мястото пази неговата памет и името му.
Някои легенди дори твърдят, че под скалата се крие несметно имане, оставено от войводата, но златото било прокълнато – всеки, който го намери, трябва незабавно да се отърве от него, за да избегне нещастие.
Въпреки ограничените проучвания, археолозите откриват следи от тракийско присъствие и ритуална дейност. По платото са открити десетки вдлъбнатини, улеи и ямки, някои от които съдържат фрагменти от керамика, датирана от VIII–VI в. пр. Хр. Смята се, че тук е функционирало светилище до края на III – началото на IV век.
Теренът е етажиран – започва с Долна култова площадка, свързана с издълбани стъпала към по-висока част, където се откриват скални дупки. Според преданията, те били пълнени с дарове за починали близки.
Има няколко възможни маршрута, всички труднопроходими:
През Кръстова гора – най-популярният и лек маршрут. Следвайте пътеката към Аязмото, после вървете около 1.5 часа по зъбера.
От Белинташ – подходящ за по-опитни туристи.
През село Мостово – най-дългият и труден път, преминаващ през горска пътека с денивелация около 700 метра. Препоръчително е тръгване рано сутрин. Пътят в едната посока отнема 3 до 4 часа.
⚠️ Имайте предвид, че мястото се намира в резерват Кормисош, известен с богато биоразнообразие и популации от диви животни.
Платото на Караджов камък се намира на 1448 м. н.в. Изкачването става по прикрепена към скалите стълба, която не е обезопасена и изисква повишено внимание. Нагоре пътеката става още по-стръмна – чувства се сякаш земята под краката ти изчезва. Не е за хора със страх от височини!
Караджов камък, Белинташ и Кръстова гора формират мистичен триъгълник, чиято енергия се усеща от мнозина. Някои вярват, че районът притежава силно духовно и енергийно влияние, още от времето на траките. Други – че тук отвъдното среща земното по един смущаващ, но омагьосващ начин.
