Обявено за архитектурен и фолклорен резерват, то привлича много посетители, които многократно надвишават броя на постоянните му жители, които по последни данни са 468. Селото е разположено на средна надморска височина от 1050 м, по двата бряга на река Широколъшка, в долина, където реката образува завой, откъдето идва и името на селото – "лъка", което означава завой. Архитектурата на Широка лъка е типична за Родопите и впечатлява със своите двуетажни къщи с еркери и вътрешни дървени стълбища. Стаите са просторни с малки прозорци, обзаведени с миндери и покрити с шарени черги. Къщите са разположени амфитеатрално, като създават впечатление, че една надвисва над друга. Сред най-забележителните къщи в селото са Згуровската, Учиковската и Григоровската, както и родната къща на Екзарх Стефан I и къщата на капитан Петко войвода, която е била негов щаб. Селото е основано през XVII век, но разцветът му настъпва през XIX век, когато се изгражда и църквата „Успение на Пресвета Богородица“, построена с труда на цялото село за рекордните 38 дни. Иконостасът е рисуван от учениците на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, като има предположения, че той е лично тяхно дело. Широка лъка е и важен фолклорен резерват, като всяка първа неделя от март се провежда традиционният кукерски фестивал „Песпонеделник“. Тогава улиците на селото се изпълват с кукери, облечени в костюми от червени и декоративни елементи, които използват чанове, за да прогонят злото и болестите. Селото е известно и със своите музикални традиции, като от него са произлезли много известни гайдари и певци. За да се съхрани и развива този културен елемент, през 1971 година в Широка лъка е открито Националното училище за фолклорни изкуства, което обучава ученици в народни танци, пеене и свирене на традиционни инструменти като гайда, кавал и тамбура. Това училище допълва уникалността на селото и го превръща в съкровищница на родопската музика и култура. Широка лъка е лесно достъпно, тъй като се намира на основния път, свързващ градовете Девин и Смолян.