Разположен на впечатляващ скалист нос, издаден дълбоко в Черно море, Калиакра е едно от най-забележителните исторически и природни места по българското крайбрежие. На около 12 км източно от Каварна, в близост до с. Българево, този нос със стръмни, високи до 70 м скали е бил естествена крепост и стратегически пункт още от древността.Първите следи от обитаване датират от IV в. пр.Хр., когато тук се заселва тракийското племе тиризи, нарекли укреплението Тиризис. През Късната античност мястото е познато като Акре Кастелиум — един от градовете на римската провинция Скития. Името "Калиакра", с гръцки произход и значение „добър нос“, се среща за първи път през XIII век.Крепостта достига голямо значение при император Юстиниан I (527–565), когато е важен византийски военен център. Археологически находки, включително златни монети на Анастасий I, Юстин I и Юстиниан I, свидетелстват за активен живот в периода VI–VII век. С идването на българите на Аспарух и основаването на Първата българска държава, византийското влияние намалява, а археологически находки като керамика от VIII–X в. показват, че районът продължава да бъде обитаван.През XIV в. Калиакра става столица на Карвунското княжество, управлявано от българските боляри Балик и Добротица. Това независимо феодално владение, обхващало североизточна България, се отличава със силно морско присъствие. Добротица, обявен за деспот от цар Иван Александър, развива собствен флот, сече монети и прави Калиакра църковен и военноморски център. Галерите му участват в битки и дори нападат генуезки колонии в Черно море.През 1393–1394 г. крепостта попада под османска власт. Стратегическата ѝ роля не отслабва — през Руско-турската война (1787–1792), на 31 юли 1791 г., в близост до носа се провежда най-голямото морско сражение в Черно море, при което руският адмирал Ушаков разбива турската армада.Отбранителната система на Калиакра е впечатляваща — високите скали осигуряват естествена защита, а откъм сушата са изградени три последователни крепостни линии. Външната стена, дълга 422 м и дебела почти 3 м, е подсилена с пет кули. Общата укрепена площ в късната античност е около 250 декара.Археологическите проучвания разкриват римска баня, засводена гробница, както и останки от църкви и множество постройки. Част от древния водопровод и цитаделата също са запазени. В пещера на носа днес се помещава музей с експозиции, включващи находки и макет на крепостта.С носа са свързани и две легенди. Едната разказва за 40 български девойки, които се хвърлят в морето, за да избегнат плен от османците — паметник в началото на носа увековечава този подвиг. Другата легенда говори за свети Никола, чиято бягство от турците Бог улеснявал, удължавайки земята — така бил създаден носът. Днес там има параклис, реставриран през 1993 г.Калиакра е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение през 1967 г. и е част от Стоте национални туристически обекта.