В сърцето на Западна Стара планина, сред внушителните форми на Белоградчишките скали, се намира една от най-запазените и впечатляващи крепости в България – Белоградчишката крепост, позната още като Калето.Белоградчишката крепост е изградена още през I–III век, по времето на Римската империя. Основната ѝ функция била да охранява важния път между Рациария (до днешното село Арчар на Дунав) и Найсус (днешен Ниш, Сърбия). Умелото използване на труднодостъпния терен позволило на римляните да изградят само две крепостни стени – северозападна и югоизточна – докато от останалите страни естествена защита осигуряват скали, достигащи до 100 метра височина.Крепостта служела предимно за наблюдение, но разполагала и с две щерни за събиране на дъждовна вода, както и с акведукт наблизо – свидетелства за напредналата инфраструктура на римляните. По-късно Калето става част от византийската отбранителна система, а след 681 г. – и от новообразуваната българска държава. В XIV век, при управлението на цар Иван Срацимир, тя е укрепена допълнително и значително разширена.След падането на Видинското царство през 1396 г., крепостта попада под османска власт. През XIX век османците преустройват Калето за нуждите на модерното бойно дело с огнестрелно оръжие – издигат се бастиони за оръдия, а старите амбразури се заменят с бойници за пушки. В този период френски и италиански инженери участват в преустройството на крепостта, чийто укрепен периметър достига 10 200 кв. м.Белоградчишката крепост има три отделни двора, свързани с масивни порти, като стените ѝ достигат до 12 метра височина и над 2 метра дебелина. През 1850 г. тя играе трагична роля в потушаването на Белоградчишкото въстание – въстаниците са пленени, изведени през един от тунелите и екзекутирани. Днес на мястото се издига паметник в тяхна памет. През 1885 г. по време на Сръбско-българската война, Калето отново е използвано като военно съоръжение. В околността се намират и останки от друга малка крепост – т.нар. Латинско кале, издигнато на стръмна скала, служело като допълнителен наблюдателен пункт.Достъпът до Белоградчишката крепост е лесен – до нея води асфалтов път от град Белоградчик. Регионът е силно посещаван от туристи не само заради крепостта, но и заради магическите Белоградчишки скали и богатството на околните природни и исторически обекти. Сред тях се открояват пещерите Магурата и Венеца, както и Историческият музей в Белоградчик, представящ експонати от Османския период и Българското възраждане.Днес Калето е обявено за архитектурен паметник на културата от национално значение и е част от Стоте национални туристически обекта – със своята величествена архитектура и драматична история, то остава едно от най-впечатляващите места за посещение в Северозападна България.