Връх Дено се намира в Източна Рила и се извисява на 2790 метра надморска височина. Името му идва от начина, по който първите слънчеви лъчи го огряват сутрин, гледан от селата в подножието на планината – символично начало на деня. Районът около върха е богат на природни красоти, като в подножието му се намират живописните Саръгьолски езера, познати още като Жълтите езера. Името им произлиза от турски – „сарь“ означава жълто, а „гьол“ – езеро. Те са обградени от гъсти полета с жълти цветя, които придават специфична атмосфера на мястото.Един от популярните маршрути към връх Дено започва от курорта Боровец. Туристите могат да използват кабинковия лифт до хижа „Ястребец“ или да тръгнат пеша по Мусаленската пътека. От хижата се следва маркирана пътека с червена маркировка към хижа „Мусала“. Този участък е сравнително лек и преминава през открити поляни и леко пресечен терен. От хижа „Мусала“ маршрутът продължава към скалното образувание Сфинкса. По пътя се преминава покрай няколко от Мусаленските езера – Долно Мусаленско, Каракашевото и Горното. Каракашевото езеро е най-дълбокото в района и носи името си от местна легенда за млад мъж, който е загинал в неговите води.Малко след Сфинкса маршрутът се отклонява наляво и продължава към връх Дено. Пътеката тук не е маркирана, но е обозначена с каменни пирамидки. Изкачването към върха преминава през тревисти участъци и по-късно по каменист склон. След около 20 минути се достига самият връх, обозначен с дървена колова. Оттам се откриват внушителни гледки към върховете Мусала, Алеко, Кабул, както и към Мусаленския венец.Алтернативен маршрут към връх Дено започва от двореца „Царска Бистрица“ в Боровец. Оттам се тръгва по малка пътека, която води до Мусаленската пътека. Продължава се до хижа „Мусала“, откъдето се следва зимната колова маркировка към връх Мусала. Скоро след това се пресича реката и се завива наляво, откъдето започва подсичане на западния склон на връх Дено. Маркировката води към билото между върховете Гроба и Дено. За да се изкачи връх Дено, се поема по немаркирана пътека на югоизток, която също е обозначена с пирамидки. В края се преминава през каменист терен и се достига върха.Този маршрут е по-дълъг и с по-голяма денивелация – около 1580 метра, и изисква добра физическа подготовка. В зимни условия преходът става лавиноопасен, затова трябва да се предприема само с подходяща екипировка и опит. В замяна обаче предлага по-пълноценно преживяване и възможност да се видят още красиви гледки и природни обекти в Рила.