През годините за Кръстова гора са се разказвали множество истории – част от тях добре познати, други дълго време премълчавани. Според някои, особено в миналото, църквата умишлено не е говорила за едно важно обстоятелство – че местността е била свещена още преди появата на християнството. Древните хора ясно усещали силната енергия на това място, а по-късно, с разпространението на новата вяра, там били изградени християнски храмове, които и до днес привличат поклонници от цялата страна.
Като един от силните духовни стожери в страната, Кръстова гора се е възприемала като заплаха за атеистичната идеология по време на социализма. В онези години е направен опит да бъде заличено значението на мястото и да се прекъсне връзката на хората с вярата в Бог. Според местни разкази, от село Мостово били изпратени военни, които имали за задача да премахнат големия метален кръст, поставен на върха. Щом обаче се приближили, небето потъмняло, кръстът започнал сам да се поклаща, а силен вятър ги накарал да се отдръпнат. Уплашени от необяснимото, дори най-големите атеисти повярвали в божествената сила. Кръстът останал непокътнат, а мястото продължило да бъде символ на духовна връзка между земното и небесното.
В нощта срещу Кръстовден – на 13 срещу 14 септември – всяка година към Кръстова гора се стичат хиляди вярващи. Те идват с надежда за изцеление, за утеха, с вяра в чудото. Смята се, че именно в тази нощ Бог слиза на земята, за да се докосне до децата си – да излекува телата на болните и да укрепи духа на страдащите. Кръстова гора е място, в което се усеща силата на вярата, но също така и тежестта на човешката болка. Дърветата наоколо са накичени с късчета плат – останки от дрехите на хора, търсещи лек. Някои от тези парченца плат са почти избелели от времето, други – току-що завързани. Според народните вярвания, всяко камъче тук е докоснато от Бог и белязано с кръст.
Мястото е разположено на 1545 метра надморска височина и представлява кръстовидна горска поляна с дължина около 500 метра и ширина около 300 метра. Според предание, именно тук е заровена частица от Христовия кръст. През 30-те години на XX век, в село Борово пристига човек на име Ковачев – беден, но изключително честен и дълбоко вярващ. Той започва да получава видения, чрез които общува с Бог. В едно от тези откровения му било разкрито, че на Кръстова гора някога се издигал манастир, в който се пазела светинята – частица от кръста Господен. Манастирът бил нападнат и разрушен, монасите избити, но преди това успели да скрият реликвата. Следи от стария манастир все още могат да се открият – останки от зидове, основи на църква, камъни със следи от свещи и изсечени кръстове.
Цар Борис III повярвал във виденията на Ковачев и дарил огромен метален кръст, който бил поставен на източното възвишение и осветен тържествено. По време на водосвета, разказват свидетели, върху менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче. То литнало към западната част на върха, а хората го последвали. Когато достигнали мястото, разчистили натрупаните камъни и открили бликащ извор. Така гълъбът посочил аязмото – старият манастирски извор, за който се вярва, че лекува болести.
Днес Кръстова гора е обособен духовен комплекс, включващ две църкви – „Покров на Света Богородица“ и „Света Троица“, както и 15 параклиса, посветени на апостолите. Първата църква се намира в началото на комплекса, а от нея тръгва алея, по която са разположени останалите параклиси, стигащи до върха на малкия хълм.
До Кръстова гора се стига лесно с автомобил по асфалтов път по маршрута Асеновград – Смолян, с отклонение при Юговското ханче в посока град Лъки. Маршрутът преминава през селата Югово и Борово, като Кръстова гора се намира на около 6 километра от последното. Възможен е и пешеходен достъп по горски пътеки откъм село Мостово.
Районът около Кръстова гора впечатлява не само с духовната си стойност, но и с природната си красота. В близост се намират уникални скални образувания като Белинташ, Караджов камък и Хайдукташ – свързвани с древни култови практики и мистични вярвания. Под Кръстова гора е сгушено малкото село Белица, край което Белишка река е създала скални мостове, красив водопад и причудливи форми, в които човешкото въображение разпознава образи и символи.
